Онлайн психотерапия

Аналитична терапия

Решете проблемите,  и разберете по-добре себе си.

Терапията изследва личните проблеми в дълбочина и обикновено е продължителен процес, при който целта е желаната промяна.

Споделяне на преживяванията от миналото въздействат в настоящето

Паник атака и терапия

Панически атаки възникват при поне 10% от възрастните годишно, 2-3 пъти по-често при жените. При 2 до 3% от засегнатите се развива паническо разстройство. Повлиява се добре от психотерапия.

Терапия и Депресия

Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко дни до месеци

Тревожност

Тревожността, която се наблюдава при пациентите е неопределена, неоснована и постоянна напрегнатост, радразнителност, треперене, тревожни мисли и притеснения за самите тях или за техните близки

ОКР

Обсесивно-компулсивното разстройство, също ананкастно разстройство е разстройство свързано с тревожността, характеризирано от недоброволни натрапчиви мисли.

Проблеми


Паническите атаки имат внезапно начало, обикновено достигат пик към 10та минута и приключват за около 30мин, но могат да бъдат и по- кратки (15 сек.) или циклични, понякога продължаващи с часове.

Единична паническа атака не означава задължително паническо разстройство, но често след като е възникнала такава, се изпада в порочен кръг и страхът от паническа атака води до нарастващо безпокойство. В някои от случаите се развива агорафобия и хората започват да избягват места или събития, които предизвикват паническа атака.

Панически атаки възникват при поне 10% от възрастните годишно, 2-3 пъти по-често при жените. При 2 до 3% от засегнатите се развива паническо разстройство. В Америка засегнатите са около 2,4 милиона.

Паническото разстройство представлява повтарящи се епизоди на интензивен ирационален страх, паника или безпокойство, наречени панически атаки.

Симптоми:

  • Тревожност за нещо;
  • Чувство, че нещо лошо има да се случи;
  • Желание за бягство(свързано с прилив на адреналин;
  • Чувство че губиш контрол, полудяваш, губиш разсъдъка си;
  • Чувство че умираш или получаваш инфаркт;
  • Чувство за нереалност (деперсонализация);
  • Промени в сърдечната дейност или пулса- ускорен сърдечен ритъм, палпитации;
  • Промени в дишането – недостиг на въздух, задух, ускорено дишане, хипервентилация;
  • Гръдна болка, дискомфорт, чувство на тежест в гърдите;
  • Замаяност, чувство за припадане (поради ниското кръвно налягане);
  • Гадене/ стомашни проблеми, Изтръпване/ втрисане/ потене;
  • Изтръпване (Вкочаняване) на крайниците, корема, врата и челюстта;
  • При вкочанена челюст не можете да казвате „р“;
  • Студени крайници, рязко изтръпване, треперене на краката вечер при лягане;
  • Болки при местата, които са вкочанени (Възстановяване от прилива на адреналин);
  • Липса на апетит;
  • Слабост в краката;
  • Топли вълни;
  • Мускулни крампи (стегнатост в мускулите);
  • Киселини и повдигане (много рядко повръщане);
  • „Буца“ в гърлото;
  • Странен вкус и мирис в устата;

Психотерапията е изключително ефективен метод за намаляване на честотата и силата на паническите атаки и за трайното им премахване


Обсесивно-компулсивното разстройство, също ананкастно разстройство е разстройство свързано с тревожността, характеризирано от недоброволни натрапчиви мисли. Когато страдащият започне да приема тези натрапчиви мисли, тогава започва да развива тревожност основана на страха, че нещо лошо ще се случи. Страдащият чувства, че принудително трябва да извършва ирационални, отнемащи време действия, за да отстрани тревожността. Съществуват икономически загуби, защото отнемат много от времето на болния.

ОКР е четвъртата най-разпространена болест. Тази диагноза се поставя също толкова често, колкото и диагноза за диабет и астма.

В САЩ един на всеки 50 възрастни има това психическо разстройство.

Причини

От 14 до 16 век в Европа се е вярвало, че хората, които преживяват неприлични, сексуални или други обсебващи мисли са обладани от дух като Сатаната. Базирайки се на тази причина лечението включва изгонване на „злото“ от „обладания“ човек чрез екзорсизъм. В началото на 1910 Зигмунд Фройд обяснява обсесивно-компулсивното разстройство като дължащо се на несъзнателни конфликти, които се изразяват като симптоми. Фройд описва клиничната история на типичен случай на фобия от докосване като започваща от ранното детство, когато човекът има силно желание да докосва неща. В отговор на това, човекът развива „външна забрана“ против такъв тип докосване. Обаче тази „забрана не отменя желанието“ за докосване; всичко, което може да се направи е потискане на желанието и „засилването му към несъзнателното“

Видове обсесии

  • Обсебеност от мисъл или представа за смърт на някой близък човек.
  • Обсебеност, че някой или нещо (Бог, дявола или болест) ще навреди на него или на някой близък човек.
  • Страх от заразяване и болести (например СПИН)
  • Сексуални натрапчиви мисли – представи или мисли за целуване, докосване, секс, изнасилване и т.н. с непознати, познати, родители, деца, членове от семейството, колеги, животни, религиозни лица. Те могат да са с хетеросексуално или хомосексуално съдържание.
  • Обсесивни страхове за сексуалната ориентация

Тези обсесии и страхове предизвикват съмнения и дисхармония, а резултатът е постоянна самокритика, самопрезрение, чувство на вина и срам.

Докато някои хора с ОКР изпълняват компулсивните ритуали, защото се чувстват задължени, други го правят за да намалят безпокойството предизвикано от обсесивните мисли. Хората с ОКР може да чувстват, че тези действия по някакъв начин ще предотвратят случка, от която се страхуват, или ще изгонят тази мисъл/представа от съзнанието си.

Често срещани компулсии

  • Броене на специфични неща (например стъпки), понякога по специфичен начин (например на интервали от две). Извършване на други повтарящи се действия с нетипична чувствителност към числа.
  • Често миене на ръце
  • Прочистване на гърлото
  • Подреждане на предметите в права линия
  • Проверяване дали е заключена колата
  • Организиране на нещата по определен начин
  • Включване и изключване на светлините
  • Докосване на предметите определен брой пъти, преди напускане на стаята
  • Ходене по определен маршрут или стъпване по определен начин върху плочките
  • Изкачване на стълбите винаги завършвайки на един и същ крак
  • Дразнене от неща които не са си на мястото
  • Перфекционизъм

За хората с ОКР тези ритуали и придружаващият ги страх и безпокойство отнемат часове всеки ден, затруднявайки изпълнението на работните и семейните задължения. Понякога това поведение има и физически проявления. Хората които са вманиачени да си мият ръцете с антибактериален сапун и гореща вода (за да премахнат микробите) могат да разрушат защитата на кожата и да предизвикат зачервяване и разраняване като се стигне до дерматит. За останалите хора тези ритуали изглеждат странни и ненужни. Но хората с ОКР считат тези ритуали за много важни. Страдащите от ОКР чувстват, че техните мисли и поведение е ирационално, но се чувстват принудени да се придържат към тях за да намалят паниката и страха.


Генерализираното тревожно разстройство е най-познатото състояние на тревожност.

Тревожността, която се наблюдава при пациентите е неопределена, неоснована и постоянна напрегнатост, радразнителност, треперене, тревожни мисли и притеснения за самите тях или за техните близки, страх от провали и неуспехи.

Това разстройство започва от ранна възрасти се наблюдава по-често при жените. Продължителността му е голяма и причинява значителни нарушения на социалното функциониране.


Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако е налице дълготрайно чувство на тъга и отчаяние, може да става въпрос за заболяване известно като клинична депресия.

Депресията може да бъде провокирана от различни фактори – биологични, психични и социални (като раждане, загуба на близък човек, развод). Признаците са липса на енергия, липса на апетит, безсъние, апатия, но също повишена емоционалност, свръхактивност, раздразнителност, безпричинна еуфория.

Симптоми

Промени в настроението или други емоционални проблеми

  • Усещане за пълно отчаяние, безнадеждност и безсмислие на всичко.
  • Персистираща тъга и потиснатост.
  • Чувство на безпокойство и безпомощност.
  • Чувство на празнота.
  • Гняв и раздразнителност.
  • Чувство на вина.
  • Загуба на увереност.
  • Липса на интерес в ежедневните дейности, равнодушие.
  • Липса на мотивация.
  • Хронична умора, липса на енергия, летаргия.
  • Трудности в концентрацията, нарушения на паметта.
  • Затруднено взимане на решения, пасивност.
  • Неспособност за изпитване на удоволствие.
  • Страх за бъдещето.
  • Мисли или опити за самоубийство.
  • Нарушения на храненето: загуба на апетит – редукция на теглото, увеличаване на апетита – наддаване на тегло.
  • Нарушения на съня: трудности при заспиване (безсъние, ранно събуждане), чувство на умора след нормален по продължителност сън.

Социални проблеми

  • Трудности в отношенията.
  • Изолация, социално отдръпване.
  • Липса на интерес от секса и/или на сексуално желание.
  • Липса на наслада от времето за почивка.
  • Проблеми с алкохол или наркотици.

Физически проблеми

  • Главоболие, болки в гърба, стомашни болки, болки по ставите и мускулите.
  • Чувство за физическо изтощение.

Други симптоми на депресия в младежка възраст

  • Влошаване на оценките в училище.
  • Непосещаване и бягане от училище.
  • Бягство от вкъщи.
  • Злоупотреба с различни субстанции, безразсъдно поведение.


Кризата на средната възраст е дълговременно емоционално състояние, свързано с преоценката на собствения опит в средната възраст (30-40 г.), когато много от възможностите, за които индивида е мечтал в детството си и юношеството, вече безвъзвратно са отминали. Настъпването на собствената смърт се оценява като събитие, което е достатъчно близко (а не „когато и да е в бъдещето“). Терминът е измислен от Елиът Жак през 1965 г.

Установено е, че мъжете най-често възприемат кризата като професионален неуспех, а жените – като неуспех в личния живот.

Породени са от загуба на доверие и охладняване на  емоционалния отговор. Спад или отсъствие на сексуален живот. Изневяра и предателство.

Вътрешни конфликти и стрес елементи като, раждане на детето, продължителна болест на единия от съпрузите, болест на детето или изоставане в психическото му развитие, безплодие и т.н.

Подходящ терапевтичен подход е фамилната терапия

Фамилната терапия е насочена едновременно към страдащия и към членовете на неговото семейство. За да се разбере проблемът, е необходимо той да бъде разглеждан в отношение с другите членове на семейството. По време на сеансите по фамилна психотерапия, клиентът и близките му излагат свободно грижите си, поводите за безпокойство и притесненията си. 

Терапевта подтиква участниците да възпроизведат в психотерапевтична обстановка поведението си в семейството, което помага за по-доброто разбиране на тяхната система на отношения. Някои психотерапевти интерпретират наблюдаваните факти, съобразно принципите на психоанализата.


Като причина се определя, борбата за лидерство в семейството, незадоволени потребности от признание на значимостта на Аз-а на един от членовете на семействототи.


Причина за конфликта се явява сескуалната несъвместимост между партньорите. Загубата на сексуален интерес и различия в предпочитанията.

Онлайн терапия

Теоретични Въпроси

избягване на психотерапия и „отглеждане“ на диагнозата

Избягването на психотерапия и феноменът на „отглеждане“ или „култивиране“ на дадена диагноза са две страни на една и съща монета – те могат да възпрепятстват пълноценното възстановяване и да задържат човека в състояние на хронично страдание.

Избягване на психотерапия

Избягването на терапевтичен процес е често срещано и може да се дължи на дълбоки психологически бариери:

• Страх от стигма: Въпреки напредъка, все още съществува стигма около психичното здраве. Хората се страхуват да не бъдат осъдени или етикетирани като „луди“.
• Отричане и съпротива: Често е трудно да се признае наличието на проблем. Механизмът на отричане защитава психиката от болезнената реалност.
• Липса на доверие в процеса: Скептицизъм относно това дали „разговорите“ наистина могат да помогнат или променят дълбоко вкоренени проблеми.
• Финансови и времеви ограничения: Терапията изисква инвестиция на време, енергия и средства, което не всеки може или е готов да отдели.
•
Последиците от избягването включват непроменено или влошено състояние, задълбочаване на симптомите и риск от развитие на съпътстващи проблеми като зависимости или физически заболявания, причинени от стрес.

„Отглеждане“ на диагнозата

Терминът „отглеждане на диагноза“ описва ситуация, в която индивидът несъзнателно или съзнателно се вкопчва в своята диагноза по начини, които пречат на излекуването:

• Идентификация с болестта: Човек започва да дефинира цялата си личност чрез диагнозата си („Аз съм тревожен/граничен/депресиран“), вместо да има диагноза, която е само част от неговия опит.

• Използване на диагнозата като „щит“: Диагнозата може да се превърне в извинение за избягване на трудни ситуации, отговорности или предизвикателства в живота.

• Получаване на „вторични ползи“: Болестта може да донесе повишено внимание, съчувствие, подкрепа от близките или освобождаване от определени социални очаквания. Тези несъзнателни ползи могат да мотивират човек да остане в „болната роля“.

• Фиксиране в безпомощност: Вместо да използва диагнозата като пътеводител за лечение и овластяване, пациентът затъва в усещане за безпомощност и липса на контрол.

Взаимодействието между двете: Избягването на психотерапия често подхранва „отглеждането“ на диагнозата. Без професионална помощ за разграничаване на личността от симптомите и за изработване на механизми за справяне, човек по-лесно се вписва трайно в „болната роля“.

Здравословният подход е да се приеме диагнозата като временно състояние или като „пътна карта“ за лечение, а не като окончателно определение на същността на човека.

Концепцията за използването на болестта като защита или съпротива е централна част от теорията на Зигмунд Фройд и клиничната практика.

 
Фройд описва как пациентите могат да се „приютят“ или „избягат“ в своята болест (невроза) по няколко начина, които съответстват на по-късната концепция за бягство в диагнозата:
 
 
1. Вторична изгода от болестта (Secondary Gain)
 
Това е основният механизъм, описан от Фройд. Пациентът получава определени предимства от това, че е болен, които често са несъзнавани:
 
  • Избягване на отговорности: Болестта (или фиксирането върху диагнозата) може да служи като легитимно извинение за избягване на трудни житейски ситуации, работа или социални задължения.
  • Привличане на внимание и грижи: Симптомите осигуряват внимание, симпатия и грижи от околните, които иначе може да липсват.
  • „Бягство“ от конфликт: Болестта осигурява „убежище“ от вътрешни психични конфликти или неприемливи желания, като измества фокуса от конфликта към симптома.
В контекста на „бягството в диагнозата“, пациентът може да използва етикета на диагнозата, за да оправдае тези вторични изгоди, вместо да работи върху разрешаването на първопричините за страданието си.
 
 
2. Съпротива в анализата (Resistance)
 
Фройд разглежда всяко действие на пациента, което пречи на хода на анализата, като форма на съпротива.
 
  • Интелектуализация: Прекомерното фокусиране върху медицински или диагностични термини може да бъде форма на интелектуализация – защитен механизъм, при който пациентът говори абстрактно за своята „болест“, за да избегне докосването до болезнени емоции или несъзнавани мисли.
  • Идентифициране със симптома: Пациентът може да се идентифицира толкова силно със своята болест или диагноза, че да откаже да я остави, тъй като тя се е превърнала в част от неговата идентичност. Според Фройд, Егото понякога намира начин да се приспособи към симптома, дори и да страда от него.
 
3. Невротично страдание като компромис
 

За Фройд, невротичният симптом е компромисно образувание – той е едновременно израз на потиснато желание и защита срещу него.

„Бягството в диагнозата“ е продължение на този компромис: диагнозата дава приемливо, социално легитимно „име“ на вътрешния конфликт, като по този начин временно облекчава тревожността, но възпрепятства истинското проработване (working through) на конфликта.

 
В обобщение, макар и да не използва фразата „бягство в диагнозата“, Фройд описва подробно механизмите (вторична изгода и съпротива), чрез които пациентите се „привързват“ към своята болест или етикет, за да избегнат изправянето пред собственото си несъзнавано и свързаните с него отговорности и тревоги.
Психоанализата е едновременно теория за човешката психика и специфичен метод за лечение на психични страдания. Разработена от Зигмунд Фройд, тя работи чрез изследване на

несъзнаваното – частта от ума, съдържаща мисли, желания и спомени, които са извън нашето съзнание, но въпреки това силно влияят на нашето поведение и емоции.

 
Ето как работи психоаналитичният процес и основните му елементи:
 
 
1. Основни принципи на работа
 
Психоанализата работи с идеята, че нашите текущи проблеми и симптоми често са свързани с неразрешени конфликти, травматични преживявания или потиснати емоции от детството. Целта е да се осъзнае несъзнаваното, за да може индивидът да разбере по-добре себе си и да промени дезадаптивните модели на поведение.
 
 
2. Основни техники и инструменти
 
Сесиите обикновено се провеждат няколко пъти седмично, като пациентът често лежи на кушетка, а аналитикът седи извън полезрението му, за да насърчи вътрешното съсредоточаване и свободните асоциации.
 
 
А. Свободни асоциации (Free Association)
 
Това е крайъгълният камък на психоаналитичната техника. Пациентът е насърчаван да изразява всичко, което му минава през ум – мисли, чувства, спомени, фантазии – без цензура, логическа последователност или опити за „правилно“ говорене.
 
  • Как работи: Чрез премахване на съзнателния контрол върху мисловния процес, се очаква несъзнаваният материал да изплува на повърхността, често под формата на привидно несвързани детайли, грешки на езика (фройдистки лапсуси) или сънища.
 
Б. Анализ на сънищата (Dream Analysis)
 
Фройд нарича сънищата „кралския път към несъзнаваното“.
 
  • Как работи: Аналитикът помага на пациента да разтълкува скритото (латентно) значение зад явното (манифестно) съдържание на съня. Сънищата използват символи и метафори, за да изразят потиснати желания и страхове.
 
В. Анализ на съпротивата (Analysis of Resistance)
 
Всяко нежелание или пречка в аналитичния процес се нарича съпротива. Това може да е мълчание, закъснение за сесии, забравяне на сънища или избягване на определени теми.
 
  • Как работи: Аналитикът идентифицира и интерпретира съпротивата като знак, че пациентът наближава болезнен или конфликтен материал в несъзнаваното си.
 
3. Механизмът на Трансфер и Контратрансфер
 
Това са най-динамичните и лечебни аспекти на психоанализата:
 
 
А. Трансфер (Transference)
 
  • Как работи: Пациентът несъзнавано проектира върху аналитика чувства, нагласи и модели на взаимоотношения, които първоначално са били насочени към значими фигури от неговото минало (обикновено родители). Например, пациент, който се страхува от баща си, може да започне да се страхува или да се бунтува срещу аналитика.
  • Лечебният ефект: Като преживява тези стари конфликти в безопасната среда на терапевтичната връзка (и в реално време), пациентът получава възможност да ги разбере и преработи по нов, по-зрял начин.
 
Б. Контратрансфер (Countertransference)
 
  • Как работи: Това са несъзнаваните емоционални реакции на аналитика към пациента и неговия трансфер. Опитният аналитик използва собствените си чувства като важен инструмент за разбиране на вътрешния свят на пациента.
 
4. Интерпретация и Проработване (Interpretation and Working Through)
 
  • Интерпретацията е процесът, при който аналитикът предлага прозрения и връзки между несъзнавания материал, миналите преживявания и текущите симптоми на пациента.
  • Проработването е дълъг и повтарящ се процес на интегриране на тези прозрения. Не е достатъчно само да се „разбере“ нещо интелектуално; промяната на дълбоко вкоренени модели изисква време, търпение и постоянна работа в анализата.
 
Обобщение
 
Психоанализата работи като създава уникално, безопасно пространство, в което несъзнаваното може да се разкрие чрез езика (свободните асоциации) и връзката (трансфера), за да позволи на пациента да постигне дълбоко и трайно самопознание и емоционална промяна.

Продължителността на психоанализата е един от най-важните ѝ аспекти и я отличава съществено от другите форми на терапия.

Тя е дългосрочен процес, като точната продължителност варира значително в зависимост от нуждите на пациента и спецификата на неговите проблеми.
 
Няма фиксиран краен срок, но могат да се очертаят следните времеви рамки:
 
 
1. Типична продължителност
 
Пълната, класическа психоанализа обикновено продължава:
 
  • Няколко години: Минимум 3 до 5 години е стандартна продължителност за постигане на дълбоки и трайни структурни промени в личността.
  • 5 до 10 години (или повече): При по-сложни случаи или тежки характерови проблеми, анализът може да продължи и по-дълго.
 
2. Честота на сесиите
 
Това, което прави анализата толкова дълга, е честотата на сесиите:
 
  • Класическата психоанализа включва 3 до 5 сесии седмично. Тази висока честота е необходима за развиване и поддържане на интензивната аналитична връзка и работенето в дълбочина с феномените на трансфера.
 
3. Разлика с психоаналитичната психотерапия
 
Важно е да се прави разлика между пълна психоанализа и психоаналитична (или психодинамична) психотерапия:
 
  • Психоаналитичната психотерапия използва същите принципи и теории, но се провежда с по-ниска честота (1-2 пъти седмично) и обикновено е по-кратка – може да продължи от 6 месеца до 2-3 години. Тя често е фокусирана върху по-специфични симптоми или актуални житейски затруднения
 
Защо отнема толкова време?
 
Продължителността е съществена, защото целта не е просто премахване на симптом, а:
 
  • Проработване (Working Through): Не е достатъчно само интелектуалното „разбиране“ на проблема. Несъзнаваните модели трябва да бъдат преживени многократно в рамките на терапевтичната връзка, за да могат да бъдат променени на дълбоко емоционално ниво.
  • Структурна промяна: Психоанализата се стреми към дълбока промяна в начина, по който човек функционира психически, а не само към бързо ситуативно облекчение.
В крайна сметка, продължителността се определя от пациента и аналитика съвместно, като процесът приключва, когато пациентът почувства, че е постигнал целите си, симптомите са отшумели и качеството му на живот е трайно подобрено.

Онлайн терапия

ЗА КОГО ?

Понякога е невъзможно да се провежда класическа психотерапия. Отдалеченост, липса на свободно време поради ангажирания работен ден. А понякога дистанцията е полза, която межем да използваме.

КАК ?

Онлайн психотерапия се провежда през SKYPE / VIBER / FACETIME / MESSENGER. Необходимо е да имате инсталиран един от описаните софтуеъри на вашето устройство (комютър, телефон или таблет) и да имате интернет връзка.

ПРЕДИМСТВА

Спестявате време. Сеансите е възможно да се провеждат на различни места и при различни условия. Необходимо ви е устройство с инсталиран SKYPE / VIBER / FACETIME / MESSENGER и интернет връзка.

ЗАПЛАЩАНЕ

Онлайн терапията се заплаща през разплащателните системи PayPal и ePay с кредитна или дебитна карта.